Разгледайте сгради образци от стила на модернизма в България и научете през техните гласове повече за създателите им, тяхната история и за архитектурните им особености
В памет на нашия вдъхновител Васил Макаринов, основател на Български архитектурен модернизъм
В поредица от кратки филми представяме емблематични за стила на модернизма сгради в България. През техните гласове научаваме повече за създателите им, тяхната история и архитектурните им особености.
Шестият филм от поредицата ни отвежда на цветно пътешествие из коридорите на Минната дирекция в Перник. Сградата е построена през 1932 по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Пищно еклектична с елементи на ар деко, неоготика, неоренесанс и националромантизъм, тя ни потапя в една епоха на могъщество на пернишките мини, които са били движеща сила за целия регион.
Петият филм открехва портите на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски”. Най-голямата университетска библиотека в страната е построена през далечната 1933 г. по проекта „Библия” на знаменитите архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов със средства от наследството на Евлоги и Христо Георгиеви. Сградата е с необичайна структура, напомняща тази на Ректората. В призматичния обем се помещават административните кабинети и шестетажното книгохранилище, а в овалната част са някои от най-ценните лични колекции, дарени от техните наследници.
Четвъртият филм от поредицата ще ви потопи в дебрите на Биологическия факултет на Софийския университет. Забележителната сграда с характерна тухлена фасада е построена през 1928 г. по проект на архитектите Георги Овчаров и Генко Попов, възпитаници на престижната Мюнхенска политехника. Неповторимата аула с овална форма и красиво орнаментиран таван, обширните светли пространства, широките стълбища и високият заострен прозорец превръщат сградата в безценен пример на модернизма и истинско произведение на изкуството.
В третия филм от поредицата ще отворим вратите на няколко забележителни сгради, проектирани от арх. Васил Василев. Роден в зората на миналия век, той получава архитектурното си образование в град Линц, Австрия. Започва частната си софийска практика още през 30-те години, като бързо се утвърждава в професионалния елит. Съчетавайки традиционни архитектурни елементи с най-напредничавите за времето си модернистични изразни средства, арх. Василев извайва дързък и неподражаем авторски стил.
Къщата на Ангел Кантарджиев е едно от големите съкровища на българския модернизъм. Проектирана е през 1932 от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Уникалната й заоблена фасада с изящни колони и плосък покрив са част от разпознаваемите й модернистични елементи. През годините тя преминава през много перипетии, които засягат не само нейната функционалност, но и външния й вид. Днес е умело реставрирана и се крие сгушена между кооперации във вътрешен двор на булевард „Цар Освободител“ №25А между Ректората и Орлов мост.
Първият филм от поредицата е посветен на Националния студентски дом на площад „Народно събрание“ №10, проектиран от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Той е един от ярките примери на модернизма в столицата, като идеята за него се заражда още в далечната 1904. Основният камък е положен с празненства и официален водосвет на 30 май 1931 – цели 27 години след зараждането на идеята за създаването му! Изчистената фасада, интериорните колони, лентовидните прозорци и черно-белите мозайки са част от разпознаваемите му модернистични елементи, които го правят необикновен за времето. Студентският дом е пример за сграда, чиято форма служи идеално на функцията й.
